Сам по себе си стресът е нещо необходимо и полезно, защото Природата ни е създала така, че да можем да оцеляваме при промени в средата, така наречената хомеостаза. Къде е проблемът тогава? Първобитният човек при всяко негово излагане на опасност- да бъде нападнат от животно, да се нарани, да гладува, да бъде изложен на резки промени в температурата е реагирал с физическа активност. Тялото му при сигнал за заплаха реагира с готовност за „борба или бягство“ – повишава се адреналина, скелетната мускулатура се напряга, ускорява се пулса, дишането се учестява, т.е той или влиза в битка или бяга, случва се „разтоварване“. Това е така нареченият биологичен стрес.

Какво се случва обаче, когато тялото ни реагира по този начин, когато изпадаме в конфликти, имаме проблеми в службата, не ни достига времето за всички задачи, отговорностите ни смазват, когато не се справяме успешно, когато близък боледува. Реално няма физическа заплаха за тялото ни, например,  когато имаме конфликт с партньора ние може да сме седнали на канапето в хола и да „водим борба“ от там. Това е психичен стрес, който всички ние познаваме. Характерно за него е, че след реакцията на организма „борба или бягство“ няма последващо физическо усилие, което да „изгори“ натрупаните продукти в кръвта – отделените адреналин, кортизол, увеличената кръвна захар. При първобитните хора всяко подобно действие е било борба за оцеляване. В наши дни се появяват все повече и повече дразнители, играещи ролята на стресори, повечето, от които не предизвикват физическа активност.

В резултат на психическа по своята същност причина се задейства механизъм в човешкия организъм, предназначен да го подготви евентуално за вероятни физически усилия.

Кои събития могат да ни стресират?

• Смърт в семейството;
• Развод/ разделяне на партньори;
• Нараняване или болест;
• Уволнение;
• Смяна на жилище/ месторабота/местоживеене;
• Примиряване с проблемите на брака;
• Промяна в навиците на семейството/ съня/ храненето;
• Ваканции;
• Ненавиждате работата си;
• Натовареното ежедневие- работа, задачи, ангажимент с децата, трафик, проблеми в работата;
• Желанието да постигаме много за кратко време, състояние на хронична борба;
• Липса на време да изпълним всички задачи и ангажименти;
• Микротравми – неточност на партньора, несправедливо отношение, чести закъснения и др;
• Подтискане на емоциите;
• Изплащане на ипотека/ кредит и др.

Неочакваните събития предизвикват стрес със значително по-голям интензитет, отколкото предварително очакваните. Важно е също дали даден стресор действа еднократно или се задържа по-дълго време и води до увеличаващо се напрежение.

Какво най-често правим за справяне със стреса?

Опитваме различни техники и съвети за справяне със стреса, като танци, медитация, йога, разходка в парка, среща с приятели, но всички те при повечето хора имат само временен ефект. Някой се оплитат в мрежите на успокоителните, алкохола, дрогата.

И все пак, не всичко е загубено. Оказва се, че няма нужда да се борим със стреса. Това, което е хубаво да направим е да променим отношението си към стреса.

Как може да променим отношението си към стреса?

Необходимо е да погледнем с друго око на стресовата ситуация/и, да приемем стреса, като някой, който иска да ни помогне, а не да ни навреди. Защото страданието не е само проблем, който трябва да изчезне, а сигнал за промяна.

И все пак, ако въпреки всички съвети, стресът Ви превръща в кълбо от нерви, прави Ви по-избухливи, зачестяват конфликтите в семейството и на работното място, ако Ви прави невнимателни и намалява концентрацията по време на шофиране, и ако променя качеството Ви на живот, свържете се с мен за насрочване на сесия, за да разрешим заедно този проблем.

Цветелина Ненова – психолог и психотерапевт