„Скучно ми е!“
Познато, нали?
Чувате го от детето. Казва го уж между другото, но с нотка на досада, леко напрежение, понякога и с очакване, че вие трябва „да направите нещо“.
А в главата ви започва бързо сканиране – какво може да предложа? Игра? Разходка? Телефон? Нещо, нещо, което да го ангажира…
Скуката плаши. И то не само децата.
Но нека се спрем за момент.
А какво всъщност е скуката?
Можем да я разгледаме като липса – липса на стимул, липса на интерес, липса на възбуда, липса на идея, липса на активност. Липса на „нещо отвън“, което да грабне вниманието.
Всички я познаваме – онова усещане, че нищо не ни се прави, че няма нищо достатъчно интересно, достатъчно грабващо вниманието ни.
И това усещане не е просто „празно време“. То е състояние.
При децата то се проявява по същия начин, но с една особеност – те още не знаят какво да направят с тази вътрешна празнина. Те разчитат някой да я запълни. Да я поправи.
„Скучно ми е“ често значи: „Няма с кого да играя, няма какво да правя, няма нищо интересно. Нямам идея. Помогни ми.“
И тук идва големият въпрос:
Наистина ли винаги трябва да им помагаме?
А ако не им предложим нищо? Какво ще стане?
Точно в тези моменти има нещо много ценно.
Ако липсва нещо отвън, то може би е време да се обърнем навътре.
Скуката е и покана. Покана към въображението. Към вътрешния свят. Към собствения ресурс на детето да измисли, да твори, да поиграе само със себе си.
Но това не се случва автоматично.
То се изгражда. Показва се. Поощрява се.
Много родители се притесняват, че ако оставят детето да скучае, ще го натоварят, ще го накарат да се чувства зле. А всъщност така му дават възможност да срещне себе си. Да създаде нещо от нищото.
И понякога, точно в скуката, започва най-хубавата игра.
В практиката ми често се срещам с тази тема. Родители, които се тревожат дали правят достатъчно. Деца, които са свикнали винаги нещо да се случва. И един страх – от тишината, от празното, от самотата.
А всъщност – това може да бъде прекрасно начало. Начало на самостоятелност, на творчество, на доверие в себе си.
Ако тази тема ви е близка,
ако понякога не знаете какво стои зад детското „Скучно ми е“,
ако искате да развиете у детето си не просто заетост, а вътрешен свят –
ще се радвам да поговорим.
Работя с деца и родители в консултации, в които скуката вече не е враг,
а път към нещо много по-дълбоко.
Цветелина Ненова – психолог и психотерапевт
