Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/nenovath/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2758

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/nenovath/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/operations.class.php on line 2762

Warning: "continue" targeting switch is equivalent to "break". Did you mean to use "continue 2"? in /home/nenovath/public_html/wp-content/plugins/revslider/includes/output.class.php on line 3684
В капана на паник атаките… Има ли изход? - www.nenovatherapy.com - Психологическо консултиране и психотерапия

В КАПАНА НА ПАНИК АТАКИТЕ… ИМА ЛИ ИЗХОД?

panik_ataki„Помогнете ми, получавам често панически атаки. Какво да правя? Не издържам вече, страх ме е, че ще полудея“. Тези думи ги чувам все по-често и знам, че зад тях стои истинско страдание. Чувството, че умираш, неописуемият страх, безпричинната тревога и нахлуващата паника, която разумът не може да спре, сърцето, което всеки момент ще изскочи, треперенето, вълната, която те облива и вече въздух не достига и светът се завърта….

Паническата атака може да бъде еднократна, а когато се появява с определена честота говорим вече за паническо разстройство.

Според международния класификатор на болести МКБ– X паническото разстройство е:
Характерна черта на разстройството са повтарящите се атаки на тежка тревога (паника), които не се ограничават до конкретна ситуация или комплекс от обстоятелства и следователно са непредсказуеми. Както и при други тревожни разстройства, основната симптоматика включва внезапно появяване на сърцебиене, гръдна болка, усещане за задушаване, гадене и чувство за нереалност (деперсонализация или дереализация). В допълнение, като вторично явление често се страхуваме да не умрем, да не загубим контрол над себе си или да не полудеем.

Ето няколко факта, които е хубаво да знаем за паническите атаки:

– Паническата атака не е болест, в смисъла на състояние на тялото, каквото е грипа, диабета, инфекциозните болести и т.н., тя е преживяване. Фокусът тук е върху това, как аз възприемам, какво мисля и как изживявам това, което ми се случва.
– Все още няма ясно установена причина от какво се причинява ПА. 
– Диагнозата се поставя от лекар и/или психолог и е много важно да се отхвърли соматично заболяване, тъй като някой от тях протичат с паника ( напр. хипертиреоидизъм, хипогликемия, заболявания на вестибуларния нерв, суправентрикуларна тахикардия и др);
– Паническата атака се случва неочаквано, без конкретна причина, както на улицата, така и в офиса или вкъщи, дори и по време на сън;
– Паническата атака не се влияе от пол, получават ги както жени, така и мъже, а напоследък и доста деца;

Обикновено са налице поне 4 от характерните симптоми при ПА:
– силно сърцебиене или ускорена сърдечна честота;
– изпотяване;
– треперене или разтърсване на тялото;
– усещания за задавяне;
– усещане за задушаване;
– болка в гърдите или дискомфорт;
– гадене или абдоминален дистрес;
– усещане за замаяност, нестабилност, световъртеж или припадане;
– дереализация (чувство за нереалност) или деперсонализация (усещане сякаш за отделяне извън тялото);
– страх от загуба на контрол или полудяване;
– страх от смърт;
– парестезии (вкочаненост или усещания за тръпнене);
– студени тръпки или горещи вълни;

Какво може да направим когато получим паническа атака:

Следващия път, когато усетите, че получавате ПА опитайте следната техника:

Вдишайте колкото е възможно по-дълбоко и опитайте да издишвате по-продължително.Изпънете гръбнака, издължете шията и отведете раменете назад. След това започнете да конкретизирате ситуацията:

– какъв е цвета на стените около Вас, цвета на книгите в библиотеката;
– ако сте седнали каква е материята на стола/ дивана, какъв е на допир- мек, твърд, студен, топъл;
– опитайте да се вслушате в звуците около вас и тези отвън;
– как се чувствате – изплашена, ужасена, стресира; 
– кои симптоми усещате и по какъв начин;
– кое време на денонощието е, кой ден от седмицата е, колко е часът, какво има наоколо.

Идеята е навлизайки във фактология да се намали интензитета на преживяването. Да се отклони вниманието от нарастващата паника.

Друго, което може да направите извън моментите на криза са тези съвети, които помагат и за намаляване на стреса:

– спортни занимания или хоби;
– разходки в парка или планината;
– йога или медитация;
– отидете на релаксиращ масаж;
– визуализирайте ситуации, които са ви приятни или моменти сред природата, които ви зареждат;
– да опознаете границите си и да не се товарите свръх личните си възможности;
– да намирате време за себе си. Не винаги е възможно, но е изключително ценно;

От всичко, разбира се най-важното е работа със себе си. Паник атаките са кризи и като всяка криза ни водят до личностно развитие и себепознание.

Цветелина Ненова – психолог и психотерапевт